Блогът на Адвокат Узунов

Новини, коментари и отзиви

ГРАЖДАНСКИ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС В САЩ

Posted on October 23, 2013 - Filed Under Uncategorized

Съдебен процес в САЩ, това е процесът на решаване на спорове осъществен чрез съдебната система след подаване или отговор на искова молба (complaint). Същността на исковата молба включително евентуалните резултати за всяка една страна, полага основите на преговорите за споразумение и рамките на съдебното решение.
Във федералните съдилища съдебният процес се дефинира от федерални правила сред които: Федерални правила на Гражданския процес ( the Federal Rules of Civil Procedure), Федерални правила на Наказателния процес (the Federal Rules of Criminal Procedure), Федерални правила на Процедурата по обжалването (the Federal Rules of Appellate Procedure), Федерални правила на Процедурата за банкрут (the Federal Rules of Bankruptcy Proceedure), Федерални правила за Доказателствата (the Federal Rules of Evidence). Тези правила се допълват от местни правила на всеки съд, както и от разпорежданията на съдията.
Основните етапи на едно гражданско дело са както следва:
1. Иницииране на иск от ищеца чрез подаване на искова молба (complaint) в канцеларията на съда.
2. Конституира се ответникът в процеса.
3. Страните се срещат за да преговарят относно казуса, възможностите за спогодба, след което се подготвят за самия процес.
4. Съдът свиква предсъдебно подготвително заседание или издава предсъдебно разпореждане.
5. Ответникът може да подаде възражение. Повечето възражения се подават още в самото начало на процеса. Някои възражения могат да се подават и по-късно.
6. Ответникът подава отговор.
7. Страните представят доказателствата.
8. Всяка страна има право на допълнителни възражения.
9. Съдът свиква последно предсъдебно заседание.
10. Съдът започва съдебният процес.
11. Съдът постановява, подписва и обявява решението си.
12. Предсъдебните процедури може и да не се състоят.
13. Недоволната страна има право на обжалване. В зависимост от случая изпълнението на решението може да бъде спряно или не.
14. Обжалването може да бъде направено писмено или устно.
15. Жалбата се разглежда.
16. Може да има допълнителни процедури, може и да не се извършват никакви нови действия.
17. Постановява се решението.

153 Comments

Информация относно извършваните правни услуги и Почтеност на професията в Съединените щати

Posted on October 18, 2013 - Filed Under Uncategorized

В продължение на много години се считаше неетично рекламирането на адвокатските услуги. Гилдията търсеше начин да изчисти имиджа на адвоката като „преследвач на линейки“, имащ намерение да печели от страданието на другите. През 1970 година Върховния съд на САЩ по случая Bates v. State Bar of Arizona, 433 U.S. 350, 97 S.Ct. 2691, 53 L.Ed.2d 810 (1977) отмени правилата за професионално поведение забраняващи рекламата, постановявайки, че абсолютната забрана противоречи на Първата поправка. Въпреки това рекламирането може да противоречи на законите на съответния щат и адвокатите, които го нарушават може да бъдат наказани.
Адвокатите не могат да правят сравнение с други колеги или да създават неоправдани очаквания. Въпреки, че правилата на поведение не забраняват рекламирането, не се разрешава директният контакт към потенциални клиенти, когато единствения мотив е финансовата изгода. Адвокатът може да се свърже с предишен клиент или с член на семейството му, но не може да настоява за поемането на случая със заплашване.
Адвокатите не могат да се рекламират като определени специалисти, освен ако са патентни адвокати, адмиралтейски адвокати или адвокати сертифицирани от съответните щатски регулаторни органи. Ако адвоката е сертифициран като специалист от организация, която не е призната от щата, адвоката може да включи сертифицирането в рекламата, ако е придружено с уточнението, че съответната организация не е официално призната в щата.
Адвокатите имат отговорност да съблюдават почтеността на правната професия чрез тяхното лично поведение и чрез наблюдение на поведението на другите адвокати. На адвокат, или кандидат член за допускане в колегията е забранено да прави неверни и заблуждаващи изявления или да прикрива материални факти от борда на колегията или от дисциплинарните органи. Например, кандидатът за допускане до колегията нарушава професионалната отговорност, ако не съобщи за свой арестуван или ако е бил осъждан.
Адвокатът има отговорност да пази почтеността на съдебната система. Ето защо, нарушение е ако направи невярно или необмислено изявление относно качествата или почтеността на съдия или съдебен служител. Адвокатът е задължен да подаде сигнал до съответните власти, ако му е известна информация, която поставя под съмнение почтеността на друг адвокат или изобщо качествата му на адвокат.
Професионално нарушение е нарушаването или опита за нарушаване на правилата на професионално поведение, както и съучастието или подтикването към такова нарушение. Нарушение е и извършването на криминално престъпление.

156 Comments

Отношения на адвоката с лица, които не са клиенти. Правни фирми и асоциации. Услуги в полза на обществото

Posted on October 15, 2013 - Filed Under Uncategorized

Адвокатът трябва да действа етично при комуникацията си с лица, които не са негови клиенти при представителството на клиента си. Това означава, че адвокатът трябва да общува откровено и честно. Ето защо, адвокатът не може умишлено да прави неверни изявления или да съдейства за извършването на престъпление или измама премълчавайки материален факт пред 3та страна. На адвокатът е забранено да контактува с клиента на насрещната страна и не може да заявява или да загатва, че не е заинтересован да разговаря с трети страни. Адвокатът трябва да направи необходимите усилия за да обясни неговата роля за да избегне неразбиране и не трябва да се сдобива незаконно с доказателства от трета страна. Адвокатът нарушава професионалната и отговорност, ако използва правни методи с цел отлагане, бавене на делото, както и влияние на клиента на противната страна.
Адвокатите в правните фирми имат специални етични задължения. Тъй като старши адвокатите, партньорите или притежателите на акции са отговорни за противоправното поведение на подчинените адвокати и сътрудниците, старшите лица трябва да вземат разумни мерки за да подсигурят съответствието на фирмата с правилата на професионално поведение.
Някои практики, които касаят вътрешните отношения на правната фирма са забранени. Например адвокат не може да разделя правните такси с неадвокати, с изключение на заплащането на заплати на служителите. Професионалното поведение и преценка на адвоката не може да бъде управлявано от лице, което го е наело за извършване на действия в полза на трето лице.
Като професионалист, от адвоката се очаква да дава своя дял в обществото чрез извършването на правни услуги на тези лица, които не могат да си позволят заплащането на обичаните хонорари. Правилата на професионалната отговорност не изискват от адвокатите да предоставят Pro Bono правни услуги, но много щати имат пожелателно изискване за определен брой pro bono часове за година. Който не е изпълнил тези часове, не е обект на дисциплинарно наказание. В някои съдилища обаче, съдът може да изиска адвоката да приеме безплатно назначение по конкретен случай.
Съдът също може да задължи адвоката да представлява определен клиент, като таксите му след това бъдат заплатени от държавата. В този случай адвокатът може да откаже делото само по уважителни морални причини. Такива са налице, когато представителството ще наруши правила на професионалната етика или на закона или ще го доведе до големи финансови проблеми.
Адвокатът може да се присъедини към правна организация освен правната фирма. Когато тези организации отговарят за администрирането на правни услуги или на правната реформа, той не може да действа по начин, който да нарушава правата на клиентите си.

166 Comments

Сфери на Професионална Отговорност на Адвокатите в САЩ

Posted on October 9, 2013 - Filed Under Uncategorized

Всяка от многобройните сфери на професионална отговорност на адвокатите съдържа отделна категория етични правила. Отделните сфери на отговорност могат да бъдат обобщени както следва: отношение адвокат-клиент, адвокатът като съветник, адвокатът като защитник, отношения с лица, които не са клиенти, правни фирми и асоциации, работа в полза на обществото, информация за предлаганите правни услуги и почтеност на професията. Правилата на поведение, които регламентират тези отговорности са предмет на тълкувания, на анализ и на допълване.
Адвокатът трябва да следва определени етични стандарти, когато работи с клиент. Адвокатът трябва да бъде адекватно подготвен за да представлява клиентът по конкретния правен въпрос. Ако адвокатът работи в правна сфера различна от конкретния казус, той не следва да таксува клиента за времето, което му е било нужно да се запознае с правната материя за да бъде в състояние да поеме случая.
Адвокатът трябва да изпълнява адвокатските задължения усърдно и своевременно и трябва да комуникира постоянно със своя клиент. Адвокатът също така трябва да се придържа към обема на представителни правомощия, и може да таксува клиента само с разумни такси. Няколко щата са приели правила, които забраняват на адвоката сексуалните връзки с клиентите.
Един от най-критичните елементи от професионалната отговорност е пазенето в конфиденциалност на информацията за представлявания клиент. През 2003 година, Американската асоциация на адвокатите (ААА) прие правила за конфиденциалност, които задължават адвокатите да дават информация за корпоративни престъпления и измами, за които те научават по време на представителството. Адвокатът също така не може да представлява други клиенти с интереси, които са различни от тези на неговите клиенти.
Въпросите за конфиденциалност и забраната за конфликт на интереси, показва разностранността на правилата касаещи отношенията адвокат-клиент. Не само, че адвокатът не може да представлява лица в конфликт на интереси с интересите на негов клиент, но и не може да представлява лица, които са в конфликт на интереси с тези на правната фирма в която адвоката работи. Например адвокатът не може да представлява обвиняем, ако друг адвокат от същата правна фирма представлява пострадалия по същото дело. Правна фирма може да представлява интереси противоположни на тези на бивш клиент на фирмата, само ако адвоката, който е представлявал този клиент вече е извън фирмата. Също така фирмата не може да представлява интереси противоположни на тези на бивш клиент на фирмата, ако някой от другите адвокати във фирмата има поверителна информация за бившия клиент относно конкретния правен казус. Ако поверителната информация стане публично известна, фирмата може да представлява противоположни интереси.

133 Comments

АДВОКАТЪТ И ПРОКУРОРЪТ В НАКЗАТЕЛНОТО ПРАВО на САЩ

Posted on October 7, 2013 - Filed Under Uncategorized

Правото на САЩ е основано на принципа на противопоставянето, което дава на насрещните страни възможността за събиране на доказателства, формулиране на правни теории, представянето на доказателства и аргументи пред съдията и съдебните заседатели по време на процеса. Адвокатът не трябва да прекрачва етичните правила на професионалната отговорност преследвайки на всяка цена победа на делото. Адвокатът не може да прави произволни твърдения или защити, умишлено представяйки неистински доказателства или да прикрива потенциални такива. Адвокатът трябва да представи фактите и правния прецедент с цел да избегне подвеждането на съда. Адвокатът също има и задължението да не забавя процеса и да съдейства за неговото ускоряване.
Адвокатът не може под какъвто и да е повод да прави опити да влияе на съдия, съдебен заседател, както и да прави публичен коментар на делото, ако изявленията биха могли да предубедят обществото. Ако адвокатът знае, че той ще бъде необходим свидетел по дадено дело, той не следва да поема представителство по делото.
Прокурорът има специфични функции в криминалния процес. Прокурорът може да не повдигне обвинение, ако знае, че обвинението не е подкрепено от вероятностния принцип или ако има за цел снемането на важни предпроцесуални права на неприсъстваш обвиняем. Прокурорът трябва да осигури необходимите условия за адвокатска защита на обвиняемия, също така да уведомява защитата за евентуална смекчаваща вината информация и информация, която е оправдателна спрямо обвиняемия. Прокурорът няма право да призовава адвоката да представя информация за миналото или настоящето на клиента. С разрешение на съда обаче, прокурорът може да призове адвоката, ако информацията, която се иска не е поверителна и доказателството е съществено за разследването или прокурора и няма друг реално осъществим начин за получаване на информацията.
Прокурорът трябва да се въздържа да прави публични коментари, които биха могли да повлияят на съдебното производство или да увеличат негативните настроения в обществото спрямо обвиняемия/подсъдимия. Прокурорът не нарушава правомощията си, ако прави публични изявления относно въпроси свързани с правото, предоставяйки информация за делото. Например, ако обвиняем избяга от мястото на задържане и прокурорът предполага, че той е въоръжен и опасен, прокурорът може да предупреди обществото за това, дори това предупреждение да създаде отрицателни нагласи в обществото спрямо обвинения.

134 Comments

Развитие на урегулирането на етичните правила на адвокатите в Съединените Американски Щати в периода от средата на 20 век до наши дни

Posted on October 3, 2013 - Filed Under Uncategorized

Създаденият от Американската асоциация на адвокатите (ААА) през 1969 година Кодекс на професионалната отговорност, регулиращ адвокатската етика, също е бил критикуван, също както и приетите през 1908 година Правила на професионалната етика. Комбинацията от принципни канони, пожелателни етични норми и дисциплинарни правила много често е била противоречива и объркваща. През 1983 година Асоциацията е заменила кодекса с Правила на професионалното поведение. Документът съдържа само изпълними правила и обяснителни коментари. Асоциацията периодично допълва Правилата с цел да попълни пропуските и промяната в процедурите. Повечето американски щати са приели Правилата на професионалното поведение от 1983 година. Щатите, които не са приели Правилата на професионалното поведение създадени от Американската асоциация на адвокатите използват Кодекса на професионалната отговорност от 1969 година и го допълват с правила създадени от тях.
През 1998 година Американският правен институт приема Регламент на правоприлагащите адвокати. Този проект стартира през 1986 година, като опит да бъдат наложени ограничения на адвокатите посредством закон. Този Регламент не е имал законова сила в нито един щат. Целта му по-скоро е била да помогне на съдилищата и етичните комисии да вземат своите решения относно процедурите свързани с производствата, касаещи адвокатската етика. Може да се каже, че Регламентът по-скоро допълва, отколкото да измества Правилата на професионалното поведение, Кодекса на професионалната отговорност или други щатски етични кодекси. Регламентът е в съответствие с решенията вземани от съдилищата и щатските етични комисии и е създаден на основата на тяхната практика.
Сверите, които покрива Регламентът на правоприлагащите адвокати са както следва: регулирането на адвокатската професия, отношенията клиент-адвокат, гражданската отговорност на адвоката, кониденциалността на информацията свързана с клиентите, представителството на клиентите, както и конфликтите на интереси. За кратък период след неговото приемане, някои съдилища са прилагали разпоредбите на Регламента. Регламента е доказал, че в някои случаи спомага за разрешаването на казуси, които не са урегулирани от етичните кодекси.

161 Comments

Възникване на кодексите за етичните правила на адвокатите в Съединените Американски Щати в периода началото на 19 век до средата на 20 век

Posted on September 27, 2013 - Filed Under Uncategorized

Конституцията на Съединените Щати е важен източник за формирането на кодексите за етичните правила на адвокатите и съдиите. Глава III от Конституцията съдържа съществени регламенти относно правото и съдилищата, като в нея се поставят основите на съдебната система като независима държавна власт, създадена да проверява изпълнителните и законодателните системи. В допълнение много от поправките на Конституцията засягат конкретно правната материя. Шестата поправка например, регулира основни правила в наказателното право, като изискването за представителство на обвиняемите при наказателно преследване.
Професионалните асоциации и кодексите за етичните правила на адвокатите и съдиите са започнали да се създават в Съединените Щати около 1800 година. Отделните щати са създали адвокатските колегии по същото време с цел да организират и улесняват правната професия. Щатските адвокатски колегии са повлияли върху правната система на Съединените Щати по различни начини и са упражнявали контрол над важните фактори за създаването ѝ, като са регламентирали правилата за общественото и личното поведение на адвокатите и съдиите.
Когато Гражданската война е приключила през 1865 година, адвокатите са използвали ситуацията и са започнали да практикуват и в Южните щати. Съмнителната етика и агресивността на някои от тези адвокати са били причините законодателите да вземат мерки за урегулиране на нещата. През 1887 година Адвокатската колегия на щата Алабама е приела първия подробен кодекс на професионалната етика. Други щати също са последвали примера.
Американската асоциация на адвокатите (ААА) е сформирана в Саратога, Ню Йорк на 21 август 1878 година от група наброяваща 289 адвоката. В продължение на много години Асоциацията е дискутирала и анализирала различните щатски етични кодекси, докато през 1908 година е приела и наложила Правила на професионалната етика. 32-те правила е трябвало да бъдат модел, който отделните щати да приемат като правила на правно поведение. Съдилищата, както и законодателните в повечето щати са приели този първи опит да бъдат систематизирани правилата. Въпреки това, професионалната гилдия на адвокатите е имала критики към правилата, като неизчерпателни и недостатъчни. През 1969 година Асоциацията е заменила Правилата с Кодекс на професионалната отговорност.

154 Comments

ОТГОВОРНОСТ НА АДВОКАТИТЕ И ПРАВНИТЕ ФИРМИ И СДРУЖЕНИЯ В СЪЕДИНЕНИЕТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

Posted on September 27, 2013 - Filed Under Uncategorized

Отговорност на партньорите, ръководителите и надзорните адвокати
Партньор в правна фирма и адвокат, който индивидуално или заедно с други адвокати притежава управленски функции в правната фирма, следва да направи необходимите усилия за да осигури спазването на Правилата на професионалната етика от всички адвокати във фирмата.
Адвокат имащ директни надзорни функции над друг адвокат следва да осигури спазването на Правилата на професионалната етика от този адвокат.
Адвокатът ще бъде отговорен при евентуално нарушаване на Правилата на професионалната етика от друг адвокат, ако той е партньор в правната фирма в която провинилия се адвокат практикува или има директни надзорнически функции над провинилия се адвокат и е знаел за поведението му по време, когато последиците биха могли да бъдат предотвратени или вредата намалена, но не е предприел съответно необходимите мерки за предотвратяване на вредите.
Отговорност от подчинен адвокат
Адвокатът е задължен да спазва Правилата на професионалната етика, независимо, че неговите действия са подчинени на друго лице.
Адвокат, който е подчинен не е в нарушение на Правилата на професионалната етика, ако той действа в съответствие с основателните разпореждания на надзорния адвокат по спорен въпрос на професионалната етика.
Отговорност относно действия на лица, които не са адвокати
По отношение на лица, които не с адвокати, но са служители в адвокатска фирма важат същите правила за носене на отговорност, като за адвокатите служители във фирмата.
Професионална независимост на адвоката
Адвокатът или правната фирма, ако тя е поела случая не е задължена да поделя адвокатски хонорар с лица, които не са адвокати освен случаите когато адвокатът или правната фирма включи лице, което не е адвокат в компенсаторна схема в зависимост от изхода на конкретно дело.
Адвокатът няма право да практикува право в нарушение на правилата на правната професия на своята юрисдикция.
Адвокат имащ право да практикува в друга юрисдикция на Съединените Щати и който не е лишен от права, може да предоставя правни услуги на временен басис в юрисдикцията съвместно с други адвокати имащи право да практикуват в нея.

Всеки адвокат има професионалното и морално задължение да предоставя правни услуги на клиенти, които нямат начин да заплатят правната помощ. Всеки адвокат трябва предостави адвокатски услуги пробоно минимум 50 часа за една година. За да изпълни тази си отговорност адвокатът трябва да:
- Предостави без адвокатски хонорар основната част от 50те часа адвокатски услуги на:
o На лица без финансови средства;
o Благотворителни, религиозни, граждански, общностни, правителствени и образователни организации по въпроси, които са свързани главно с нуждите на граждани с ограничени финансови възможности;
- Предостави допълнителни услуги, както следва:
o Правни услуги без такса или на намалена такса на лица, групи или огранизаци целящи да защитят човешки права, граждански свободи или публични права, или благотворителни, религиозни, граждански, общностни, правителствени и образователни организации по въпроси свързани с подпомагане на техните организационни въпроси, при които плащането на обичайния размер на адвокатските хонорари би значително надвишило финасовите възможности на организациите за заплащането им или в други случай би било неуместно;
o Предоставяне на правни услуги на съществено занижени цени на лица с ограничени финансови възможности;
o Участие в дейности свързани с развитието на правото, правната система или правната професия.
Допълнително адвокатът трябва доброволно да предоставя финансова подкрепа на организации, които предоставят услуги на лица с ограничени финансови възможности.
Адвокатът не трябва да отклонява назначения от Съда за представителството на лице с изключение на следните случаи:
- Когато представлявайки клиента е вероятно да наруши Правилата на професионално поведение или друг закон;
- Представителството на конкретния клиент е вероятно да има за резултат финансови затруднения и фалит на адвоката;
- Клиентът или каузата е толкова отблъскваща и неприемлива за адвоката, че е вероятно да повлияе неблагоприятно на отношенията адвокат-клиент или на способностите на адвоката да представлява клиента си.
Адвокатът може да бъде директор, служител или член на организация имаща отношение към развитието на правото.

151 Comments

УСЛУГИ В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО НА АМЕРИКАНСКАТА АДВОКАТУРА

Posted on September 27, 2013 - Filed Under Uncategorized

Всеки адвокат има професионалното и морално задължение да предоставя правни услуги на клиенти, които нямат начин да заплатят правната помощ. Всеки адвокат трябва предостави адвокатски услуги пробоно минимум 50 часа за една година. За да изпълни тази си отговорност адвокатът трябва да:
- Предостави без адвокатски хонорар основната част от 50те часа адвокатски услуги на:
o На лица без финансови средства;
o Благотворителни, религиозни, граждански, общностни, правителствени и образователни организации по въпроси, които са свързани главно с нуждите на граждани с ограничени финансови възможности;
- Предостави допълнителни услуги, както следва:
o Правни услуги без такса или на намалена такса на лица, групи или огранизаци целящи да защитят човешки права, граждански свободи или публични права, или благотворителни, религиозни, граждански, общностни, правителствени и образователни организации по въпроси свързани с подпомагане на техните организационни въпроси, при които плащането на обичайния размер на адвокатските хонорари би значително надвишило финасовите възможности на организациите за заплащането им или в други случай би било неуместно;
o Предоставяне на правни услуги на съществено занижени цени на лица с ограничени финансови възможности;
o Участие в дейности свързани с развитието на правото, правната система или правната професия.
Допълнително адвокатът трябва доброволно да предоставя финансова подкрепа на организации, които предоставят услуги на лица с ограничени финансови възможности.
Адвокатът не трябва да отклонява назначения от Съда за представителството на лице с изключение на следните случаи:
- Когато представлявайки клиента е вероятно да наруши Правилата на професионално поведение или друг закон;
- Представителството на конкретния клиент е вероятно да има за резултат финансови затруднения и фалит на адвоката;
- Клиентът или каузата е толкова отблъскваща и неприемлива за адвоката, че е вероятно да повлияе неблагоприятно на отношенията адвокат-клиент или на способностите на адвоката да представлява клиента си.
Адвокатът може да бъде директор, служител или член на организация имаща отношение към развитието на правото.

139 Comments

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА АДВОКАТ – КЛИЕНТ

Posted on September 27, 2013 - Filed Under Uncategorized

Адвокатът трябва да предоставя компетентно представителство на своя клиент. Компетентното представителство изисква познаване на правото, умения, отдаденост и вникване в казуса на клиента.
Адвоката трябва да следва следните етични стандарти при работа с клиентите. Адвокатът следва да има съответната правна подготовка за да представлява клиента в конкретния казус. Дори и да не работи по казуси свързани с обичайната му практика, адвокатът не следва да иска заплащане за подготовката си по конкретния въпрос.
Адвокатът трябва да изпълнява задълженията си съвестно и своевременно и трябва да общува откровено с клиента.
Един от най-критичните елементи от професионалната отговорност е запазване на конфиденциалност на цялата информация относно представителството на клиента, както и избягването на представителство на други лица с различни интереси с тези на клиента.
Въпросите около конфиденциалността и забраната за конфликт на интереси илюстрира комплексността на правилата уреждащи отношенията адвокат-клиент. Адвокатът от адвокатска кантора не трябва да представлява не само клиенти с интереси, които са в противоречие с интересите на клиентите му, но не трябва да представлява клиенти с интереси, които са в противоречие с интересите на клиентите на адвокатската кантора. Например адвокатът не може да представлява ответника, ако друг адвокат от адвокатската кантора представлява ищеца. Адвокатската кантора може да представлява интереси противоположни с тези на бивш клиент, ако адвокатът представлявал клиента не работи повече в кантората. Кантората обаче не може да представлява интереси противоположни на тези на бивш клиент, ако някой от останалите адвокати притежава конфиденциална информация за случая относно конкретен правен въпрос по въпросния случай на клиента. Но ако такава конфиденциална информация стане публично известна, кантората няма пречка да представлява други клиенти с противоположни интереси.
Адвокатът изпълнява няколко функции в отношенията си с клиента, включително и функцията на съветник. Като съветник, адвокатът предоставя съвети, които могат да се отнасят до въпроси извън правото, включително морал, икономика, обществени и политически отношения, които са от значение за казуса на клиента. Адвоката може да бъде медиатор между няколко клиента, но само при условие, че всеки клиент е съгласен и медиацията може да се осъществи без да се засегнат ангажиментите на адвоката към всеки един клиент.

Comments Off

keep looking »